"Воинът знае, че свободата не е химера и цел, към която да се стреми. Ако не си свободен вътрешно, си в капан. Ако постоянно говориш за нея, това означава, че я нямаш. Ако си свободен, дори не подозираш за нейното съществуване. Тогава тя ти се струва като въздуха, който дишаш. Не го забелязваш, докато някой не ти го отнеме и не започне да те души. Чак тогава разбираш колко важен е бил той за теб. Воинът знае, че свободата, любовта и щастието са такива, за тях говорят само хората, които не ги притежават. И милиони са тези, който търсят „смисъла на живота” и това е така, защото животът им е безсмислен. Воинът не разбира такива хора. Понякога той поспира да ги чуе какво говорят, но понеже разбира малко от това, което казват, продължава напред.

Воинът знае, че човек трябва да бъде първо свободен вътрешно, за да може да бъде свободен и външно. И ако не си свободен вътрешно, никой не може да те освободи. Воинът знае, че мнозина имат окови в душите си, те са оковани по рождение в това, в което вярват и което обичат и никога не разбират откъде идва робството им. И това да разбереш е първата крачка към свободата.

Хората, които не са свободни вътрешно, стават зли. Тези окови, макар да остават незабележими за тях, ги угнетяват цял живот и ги карат да избиват това свое напрежение в други посоки.

Ако ти е отнета свободата отвън, всичко е ясно. Този, който е свободен отвътре, не се нуждае от външна свобода. Светът е препълнен от свободни затворници и от оковани затворничари. И често хората, които оковават другите, го правят, защото самите те са затворници..."

tokorazisto.wordpress.com/books