"Траките били интересен народ, те плачели, когато се роди дете. Във всички останали култури и народи хората се радват на новия човек и отбелязват появяването му на бял свят с празници, траките обратно. Те плачели за всеки новопоявил се човек, защото знаели, че този живот носи само нещастие, скърби и болка. Човек е най-щастлив преди да го има. От момента, в който се раждаме и колкото повече научаваме за този свят, толкова по-наранени ставаме. Познанието и мистериите се постигали с грешки и страдание – траките знаели това. Те плачели, защото с всеки изживян ден хората се чувстват все по-нещастни. Отначало те са млади и неуки и в това е тяхното щастие. Колкото повече хора губиш около себе си, колкото повече научаваш, колкото повече искаш да имаш, толкова по-далеч си от истинския си свят, онзи, в който си в нереализирано състояние. Колкото повече живееш, толкова по-близо си до смъртта, толкова твоят товар от страдание става по-голям. Траките плачели, защото ден след ден човек става все по-тъжен и рано или късно идва момент, в който животът спира да дава и само взема, докато не вземе и самия човек. Това е процес, от който не може да се избяга и никой роден не е станал безсмъртен. И всичко това е заложено от самото раждане. За траките този свят бил земя на обречените, затова оплаквали всеки новороден и се радвали при смъртта на всеки свой съплеменник.
Осъзнавайки всичко това, траките се радвали на всеки момент, отреден им да бъдат на тази земя. Именно от съвместяването на тези несъвместими възгледи се породили мистериите, които гърците приели толкова радушно. Те били приети добре и на Изток, където накарали хората там да се замислят. Дълго време това бил единственият принос на Запада към култовете и религиите..."

откъс от историческата поредица "Тангра" на Токораз Исто

Димитър Ангелов
ТРАКИТЕ ДО ПАДАНЕТО ИМ ПОД РИМСКА ВЛАСТ
Особен интерес в това отношение предизвиква описанието на Херодот, който е бил един от най-добрите познавачи на тракийските племена. У него срещаме добре известните и твърде показателни известия за еднаквия начин, по който е била третирана жената сред отделните племена, за обичая да се продават деца в робство, общ за всички траки, за обичая да се татуират телата като израз на благородство,за еднаквите погребални ритуали чрез издигане на надгробни могили и устройване на игри, за почитането на едни и същи божества, а именно гръцките Арес, Дионис и Артемида и казано накратко, от изложеното на старогръцкия писател може да се заключи, че сред тракийския етнос към средата на V в. пр. н. е. независимо от регионални особености в бита и нравите на едно или друго племе е съществувала значителна общност по отношение на материалната и духовната култура, на обичаите, нравите и традициите. Специално внимание заслужава обобщаващото наблюдение на Херодот, че траките „носят много имена, всяко племе според страната си, но всички имат приблизително еднакви обичаи във всяко отношение с изключение на гетите, травсите, и траките, които живеят над крестонците. Тази констатация на Херодот отговаря на действителното състояние на нещата. Тя свидетелствува, от една страна, за липсата на единна тракийска народност и за наличието на отделни племена със собствени названия и същевременно за голямата близост на тези племена, намерила израз в разпространението на една еднаква почти за всички материална и духовна култура. Тази общност именно е давала основание на античните автори да употребяват и общото название — траки — за цялото огромно множество от различни племена на север и на юг от Стара планина.