„– Има един народ, който може да се изправи срещу Европа и да я победи. Не с армия и сила, а с идеи. Европа досега не се е изправяла срещу такъв враг, не е виждала такъв народ. Той е носител на Светлината. Неговият бог му е завещал да има мисия сред народите. Те носят в себе си идеята за друго устройство на света, един свят от осъзнати личности, а не социални същества оформени в държави. Такъв е мирогледът на съвременните хора.

(бел. на автора – това е актуално и в наши дни, и днес вниманието и погледът на индивида е насочен навън, а не навътре. Хората живеят в общества, структури, родове, но не познават себе си. Те не обръщат внимание на вътрешния си живот, а се самоопределят чрез другите, като непрекъснато се оглеждат в тях.)

Този народ обаче носи познанието за изграждането на империя от друг тип, в която човекът и неговият вътрешен свят ще бъдат най-важни, ще стоят в центъра. Не обществото, а човекът. Свят, в който всеки преди всичко ще се самоизгражда и работи със себе си. Няма да се подчинява на общи правила и морал, няма да допуска да бъде мачкан от групата. Това ще бъде друг свят. Всеки човек ще се бори да постигне Бог, но не по начина, по който това се прави в съвременния свят, чрез религиите, чрез литургии, шествия, събиране в черкви, а лично, като прекара духовния си Път през себе си, като изследва лично Бог. Този народ трябваше да научи хората как да живеят осъзнато, как да премахнат вярата от живота си, как да издигнат съществуването си на качествено ново ниво.

– За хуните ли говориш? – попита Орест, а Есла гледаше неразбиращо.

Авитохол не каза нищо. Той говореше за българите. Чак сега започна да разбира мисията, с която народът му беше натоварен от Тангра. Едва сега осъзна, че до този момент всички империи всъщност бяха една империя. Индия, Персия, Константинопол, Египет, Европа, всички те бяха една и съща империя. Общество. Социум. Това дядо му беше наричал „матрица”. В основата на тези империи неизменно бе стояла винаги една и съща „матрица”. Хората в тях бяха носили това познание. Българите бяха призвани да запознаят човечеството с един нов тип организация на света. Не просто нова империя, а империя на духа, която отрича и разрушава останалите империи, които могат да се нарекат империи на благата. Този малък народ беше натоварен от Тангра с велика мисия...

– Един ден този народ трябва да изпълни мисията си. Може би това няма да стане скоро. Може би аз няма да съм жив. Вероятно светът тогава ще е друг. Тангра обаче иска светът да има няколко пътя, по които да се развива. Пътят… – Авитохол мислено добави „на българите” – е нужен на Тангра – при тези думи българинът като обсебен стана и излезе навън. Там цареше мрак. Авитохол се отдръпна встрани и падна на колене под някакво дърво. След това започна да мълви припряно някакви думи. Всеки, който го погледнеше, би си помислил, че човекът е обладан от религиозен порив, но не беше така. Устните му се движеха сами и мълвяха: – Винаги трябва да има българи и то не такива, родени като българи и живеещи като прасета. Винаги трябва да има просветени хора на духа – българи, хора светли, живеещи осъзнато, воюващи с „матрицата” в себе си и обществото. Този Път ни е завещан от Тангра! Това е Пътят на българите! Аз трябва да съхраня и запазя Пътя на българите! Да го предам на своите наследници! Аз трябва да поведа война срещу Европа и империите на материалното! Аз съм Авитохол! Аз съм Посветеният! Аз съм призваният от Тангра!

Авитохол повдигна двете си ръце към Тангра. Той не се молеше, нито общуваше с Тангра, а чувстваше орендата и я прие с разтворени обятия.“

откъс от историческата поредицата "Тангра" на Токораз Исто
http://tokorazisto.wordpress.com